Докторант Петър Радоев Димков, MSc, е български лингвист, когнитивен учен и философ с широк кръг от интереси от големи области на познанието. Завършил е приложна лингвистика в Югозападен университет „Неофит Рилски“ (Благоевград) и магистратура по когнитивна наука с модули невронаука и философия на ума и познанието в Института по когнитивна наука към Университет Оснабрюк (Оснабрюк, Германия).
В момента е редовен докторант по съвременни философски теории във Философски факултет към Югозападен университет „Неофит Рилски“, град Благоевград. Тема на докторската дисертация е: „Динамика на креативността във феномена гранична ситауция (Карл Ясперс)“. От 2012 година извършва научни изследвания и изследвания в областта на философията. Написал е повече от десет статии в реномирани списания от разнообразни направления на познанието: психология, метапсихология, феноменология, психиатрия, философия, философия на езика, невропсихофармакология. Основните му интереси са в областите на психологията и невронауката на креативността, както и на философията, психиатрията и психофармакологията.
ЮЗУ „ Неофит Рилски“
Технически факултет
Философски
факултет, Катедра „Социология“
Природо-математически факултет, Катедра
„Информатика“
ЮЗУ „ Неофит Рилски“
Факултет по изкуствата, Катедра „Културология“
Докторантура по философия
Катедра по „Философия и политически науки“ към Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград, България
Магистър по когнитивна наука
Институт по когнитивна наука, Университет Оснабрюк, Оснабрюк, Германия
Бакалавър по приложна линвистика
Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград, България
Докторант Димков в момента се занимава с изследвания в областта на когнитивната наука и философията, основно качествени такива. Двете основни направления, които живо го интересуват са интердисциплинарните изследвания на креативността и екзистенциалната философия на Карл Ясперс, в частност т. нар. гранични ситуации (Grenzsituationen). Въпреки огромния брой изследвания, дори и днес креативността като процес и като черта на характера остава недостатъчно проучена. Невропсихологията днес предоставя възможност за корелация на мозъчни структури и техните функции с елементи от креативността. Интересът е най-вече насочен към разшифроване на действието на психозомиметиците върху психиката и техния потенциращ креативността ефект. От друга страна, т. нар. гранични ситауции предоставят достатъчно поле за изследване на психични манифестации на границатa на съзнанието. В своята докторска дисертация, докторант Димков се опитва да свърже креативността и бъденето в гранична ситуация. По този начин се разкрива огромно поле за изследване, тъй като граничните ситуации са няколко на брой.
Може би най-широко приетата дефиниция на съзнанието е, че то е с интенционална
насоченост, т.е. то е съзнание за нещо, то е обектно съзнание (Брен-
тано, Хусерл). Хусерл споменава и за наличието на такива съдържания
на съзна- нието, които са безобектни, неинтенционални. Мистичното
преживяване е концепт, който включва идиосинкретични преживявания
на единение с божество или прин- цип, единение с редица характерни
уникални черти. В настоящата статия се прави опит за дефиниране на
мистичното преживяване като преживяване, съставено от неинтенционално
съдържание на съзнанието. По този начин мистичното прежи- вяване
би могло да се демистифицира и разбули като едно ординарно състояние
на съзнанието, свойствено обаче единствено за човека. Не се отричат
позитивите на самото преживяване, а единствено от теоретичната позиция
на дисциплината невротеология мистичното преживяване се определя
като ординарно човешко със- тояние, въпреки наличните трудности при
неговата дефиниция и описание.
Keywords: philosophy of mind; phenomenology; intentionality;
consciousness; mystical experience; demystication; unintentional
consciousness; self, neurotheology; neurophenomenology
Строгото диференциране между абстрактно-словесно-логическото мислене
(вторичен мисловен процес по Фройд) и примитивното, фантазно мислене
(първичен мисловен процес) е условно и границата между тях не е отчетлива.
Това позволява концептуалното постулиране на третичен мисловен процес,
който да запълни тази област. Третичният процес по своята същност
се дефинира като конкретнообразно представяне на абстрактни понятия,
подчинимо на волята, или регрес в името на егото. Поради тази си
позиция въпросът за третичен процес засяга старите философски въпроси
за произхода на понятията, в частност т.нар. концептуален емпиризъм,
и трансценденталния схематизъм на Кант. Засегнати са също и модерните
психологически изследвания за представите като конкретен и все пак
обобщаващ отразителен образ, а също така фантазното въображение и
репродуктивното въображение. Третич- ният процес се разкрива като
безценен органон за творческото мислене, който, за разлика от вторичния
процес, е еластичен и пластичен и тъкмо затова може да бъде подлаган
на изменения (конструктивизъм). Субективизмът и конструктивизмът
позволяват разглеждането на този процес от философско-практическа
гледна точка.
Keywords: Sigmund Freud, thought processes, metapsychology,
cognitive science, neuroscience, creativity